Аалто е убеден, че дизайнът не само трябва да възприема изискванията за функционалност, но и да отговаря на психологичните потребности на потребителя, и че това се постига най-добре чрез използването на естествени материали, особено на дървото, което той нарича „дълбоко човешки материал, извор на вдъхновение” (Гьоран Шилд, „Скиците на Алвар Аалто“. Кеймбридж, Масачусетс, 1987, с. 77). Неговите новаторски органични произведения не само създават нов речник на формата, но и красноречиво представят пред широката публика приемливото лице на модернизма. През 1952 г. Аалто се жени за архитектката Елиса Макиниеми, с която работи заедно до края на живота си. В знак на почит към творчеството му Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк организира три изложби — през 1938, 1984 и 1997 г.